В каквото и състояние да се намира днешното ни основно и средно образование, има един огромен знак „плюс”, заради който си струва понасянето на всички минуси. Свободният избор. Свободата да избираш отдалечава децата от абсолютно сбъркания и неприложим модел на обучение, който трябваше да обучава „всестранно развити личности”. Изучаването на предмети като трудово обучение, музика и изобразително изкуство трябва  да бъде единствено и само по желание, но не и по задължение. Който не е учил музика по 2 учебни часа на седмица, без да има какъвто и да е слух, той не знае какво разхищение на време и усилия е това. Срамът от невъзможността да се справиш с нещо, за което нямаш дарба, и невъзможността да промениш нещата, ако ще да посветиш целия си живот на каузата, бяха за сметка на учениците, а избор нямаше.

Слава Богу, вече повече от две десетилетия е налице една от най-важните предпоставки за успешно и градивно образование в ученическите години – възможността да избереш какво и къде да учиш. Въпрос на избор, понякога и на средства, е детето да изучава само това, към което проявява интерес. Оттам нататък идват резултатите и отговорностите от изборите, които се правят.

Училището се подценява

В България няма традиции в класирането на образователни институции. Всъщност, в класирането на каквото и да е. В този смисъл за престижността на дадена учебна институция изводи се правят от всевъзможни източници – на базата на стара слава, препоръки, предавани от поколение на поколение, резултати от матури, медийни внушения, от интереса на ученици и родители, от успеха на възпитаниците при кандидатстудентски изпити и от какво ли още не. Въпреки всичко, който смята, че между училище и училище, за получаване на средно образование, няма разлика – сериозно греши. В България вече има доста частни училища, които заедно с езиковите и профилирани гимназии и техникуми съставят едно ядро от учебни заведения, които предлагат качествено и конкурентно образование. Много от тях далновидно и мъдро излязоха от рамката на институции, чието единствено задължение е преподаването, и функционират като изпитни центрове за получаване на международно признати дипломи за средно образование и езикови сертификати. Поддържайки тесни контакти с чужди университети, те улесняват приема на възпитаниците си в тях.

Факт е, че от някои училища учениците излизат по-подготвени, по-грамотни и по-знаещи. Факт е, че в днешните реалности владеенето на езици и компютри е задължително за успешна реализация в повечето професионални области. Това автоматично прави някои училища по-предпочитани и по-полезни в практичен план от други.

Училището се надценява

Една от грешките, които правят родителите, се крие в твърде често срещаното убеждение, че с приемането на детето им в някое от най-добрите според тях училища –най-важно вече е приключило. От личен опит със стотици текстове, мога да заявя, че се случва ученици от реномирани училища да пишат с фрапантни правописни грешки и да демонстрират пълна липса на умения за изразяване в писмена форма. Рано или късно това дава отражение и независимо от името на учебното заведение ученикът може да се окаже в затруднено положение да продължи образованието си. Ако приемем, че сърдечен хирург, работещ в престижна и богата болница в САЩ, има гарантирани на 99.9% много високи доходи, то съвсем спокойно трябва да приемем, че завършването на каквото и да е средно училище няма как на 100% да гарантира как ще се развие нататък образованието и професионалната кариера на който и да е човек. Простичко казано – средното образование и мястото откъдето се получава са важни, но далеч нямат съдбоносно значение. В най-престижните университети може да попадне ученик от всяко училище.

Какво избират ученици и родители от държавните и общински училища в София

Без да са излезли окончателните резултати от класирането на учениците от кандидатстването след 7-ми клас, отправяме един поглед към данните на Регионалния инспекторат по образование (РИО), София – град, за свободните места за 4-то класиране. От този поглед става ясно, че в следните училища са попълнени всички свободни места: Първа английска езикова гимназия, Втора АЕГ "Томас Джеферсън", 91 НЕГ "Проф. Константин Гълъбов", СГСАГ "Христо Ботев", Национална финансово-стопанска гимназия,  164  ГПИЕ  "Мигел де Сервантес", СМГ "Паисий Хилендарски", Софийска професионална гимназия по туризъм, 9 ФEГ "Алфонс дьо Ламартин", Национална търговско-банкова гимназия,  73 СОУ "Владислав Граматик", 138 СОУ "Проф. Васил Златарски",  134 СОУ "Димчо Дебелянов". Езиковите училища и професионалните гимназии са най-предпочитаните.

Колкото по-скоро осъзнаем, че на първо място проблемът на образоващите се е в ръцете на самите образоващи се (почти както е казал Остап Бендер) – толкова по-бързо ще потръгнат нещата и в училището, и в университетите, и в държавата. Образователната система, материалната база, учителите и всяко друго извинение, което намираме, не могат вечно да служат за оправдание. Защото всичко в образованието има значение, но не това е най-важното. Най-важното е където и да се учи – да се учи сериозно.

материал на Ивайло Ганчев