1920px-Centre Georges Pompidou from the Tour Montparnasse 2007

Париж може да плени посетителите си с почти всичко, което се намира в него – изкуство, музика, паркове, храна, вино, мода, и разбира се – архитектура. За да ви плени сградата, с която ще се запознаем днес, трябва обаче да имате вкус към модерното, новото и алтернативното. Не само визията й, но и това, което предлага вътре, е предизвикващо. Но да видим как всъщност се е родила тази революционна концепция.

Началото

През 1969 г. президентът Жорж Помпиду решава, че свободната земя на Плато Бобур трябва да се използва за изграждането на мултидисциплинарен културен център от изцяло нов тип. Това решение дало път на редица много различни проекти, които щели да се обединят под покрива на новия център, като наред с това била основана нова библиотека с читалня в центъра на Париж, осигурили се хубави сгради за Националния музей за модерно изкуство (Musée national d’art moderne – MNAM), който дотогава се помещавал в крилото на друг музей, и бил създаден център за нова музика, вдъхновението за което дошло от идеите на френския композитор Пиер Буле.

Знаете ли, че... Жорж Помпиду е френски политик, министър-председател на Франция в периода 1962-1968 г. и президент на Франция 1969-1974 г.

Международният архитектурен конкурс

За да се направи подходящ избор на архитект, бил обявен конкурс, който бил първият по рода си във Франция поради факта, че допускал участници от цял свят. В резултат се явили 681 участника от 49 страни. Журито също било международно, председателствано от архигекта и инженер Жан Пруве, и избрало дизайн, направен от група от трима човека, британският архитект Ричард Роджърс и двамата италианци Ренцо Пиано и Джанфранко Франчини, и тримата сравнително неизвестни. Пиано и Роджърс сами надзиравали изпълнението на проекта. След това те продължили кариерите си самостоятелно, като след време и двамата спечелили награди „Притцкер“, най-високото отличие в света на архитектурата.

Днес центърът „Жорж Помпиду“ се счита за емблематична сграда, която е влязла в сърцето не само на парижани, но и на туристите от цял свят. Първоначално обаче хората, които се противопоставяли на проекта, оприличавали сградата на нефтена рафинерия. Полемиката около центъра продължава и през цялото десетилетие на 70-те.

Успех от самото начало

Още от самото си откриване за публика на 2 февруари 1977 центърът е посрещнат с огромен интерес и много бързо се превръща в едно от най-популярните места за култура в света и една от най-посещаваните забележителности в Париж.

Знаете ли, че... парижани наричат Центъра „Помпиду“ „Бобур“.

В края на седемдесетте и през осемдесетте години Център „Помпиду“ представя изложби с огромно значение за развитието на изкуството през ХХ век – поредиците „Париж-Ню Йорк“, „Париж-Берлин“, „Париж-Москва“ и „Париж-Париж“, „Виена: Началото на един век“, „Безплътните“, „Спомени от бъдещето“, „Карти  и изображения на Земята“, „Магьосниците на Земята“ (“Paris-New York”, “Paris-Berlin”, “Paris-Moscow” and “Paris-Paris”, “Vienna: Birth of a Century”, “The Immaterials”, “Memories of the Future”, “Maps and Figures of the Earth”, “Magicians of the Earth”). Под ръководството на своите директори Понтус Хултен и Доминик Бозо колекцията в Музея за модерно изкуство се разрастнала значително и се превърнала в световен лидер в сферата на модерното и съвременното изкуство.

Знаете ли, че... сбирката на Националния музей за модерно изкуство в Центъра отстъпва само на колекцията на Музея за модерно изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк и се състои от 45 000 творби от началото на XX век до наши дни. Съвременната експозиция се обновява на половин година. Може да разгледате зали, посветени на поп арта, бедното изкуство (arte povera), също мебели и вътрешен дизайн. Като цяло има повече скулптори и творби на съвременното френско изобразително изкуство, но ще можете да видите също и произведения на Пикасо, Кандински, Шагал, Матис и други.

Осъвременяване

След преструктуриране през 1992 г. се създава отдел за културно развитие, който отговаря за представянията на живо, прожекциите на филми, изнасянето на лекции, организирането на симпозиуми и дебати. Сливането в едно на модерен музей на изкуството с център за индустриален дизай слага основите за архитектурни и дизайнерски колекции, едни от най-впечатляващите в световен мащаб през следващите двадесет години, които привличат над 150 милиона посетители. Под президентството на Жан-Жак Айегон центърът е обновен след ремонтни дейности, които продължават две години от октомври 1997 до декември 1999 г. Правителството осигурило финансиране с цел разширяване на пространството за галерия за излагането на постоянна колекция, както и за подобряване на условията за представянията на живо. Целият проект по обновяването и реорганизирането засегнал над 100 000 кв. м подово пространство. 

Центърът „Помпиду“ отваря отново врати за публика на 1 януари 2000 г., и отново се радва на огромен успех, като в същата година е посещаван от 16 000 човека на ден. Днес центърът приема между 3.5 и 3.8 милиона души на година.

Знаете ли, че... след ремонта сградата не така демократична, както в началото – посетителите вече трябва да заплащат, за да се качат на асансьорите, за да се насладят на прекрасната панорамна гледка, която се открива от върха. Архитектите подложили на силна критика това решение. Така или иначе, добрата новина е, че в билета се включва и посещение на Националния музей за модерно изкуство.

Досега споменахме някои от нещата, които може да се посетят в Центъра, но ето и какво още предлага той:

·         Център за промишлен дизайн (CCI)посветен е на архитектурата, урбанизацията и визуалните комуникации.

·         Институт за аукустично-музикални изследвания и координация (IRCAM).

·         Кино, където се провеждат кинофестивали, прожектират се редки филми.

·         Детска работилница, където се развива усет за цветовете и твореска изява в деца от 6 до 12 години.

·         Ресторант „Жорж“ – модерен и много голям, на последния етаж, страхотна гледка към Париж.

Това, което впечатлява посетителите още от пръв поглед, е безспорно индустриалната визия (не случайно две писателки, Лиза Дейвидсън и Елизабет Ейър, го наричат „заспал великан“), която вече споменахме, че е била основен коз срещу центъра на противниците на идеята. Провокиращият й вид е може би неслучаен – голямото изкуство често влиза в конфликт със заобикалящата го среда, и дори конфликтът да не е целенасочен, новаторската мисъл неизбежно среща отпора на статуквото. Това противоречие с въпросната среда се налага и от централното място на „Помпиду“ – не далече от „Лувъра“ и от църквата „Сент Йосташ“, построена през XVI век и втората по големина в Париж, в един от най-старите квартали на града, където се намират още кметството и Халите. Каквато е да е неговата символика обаче, със сигурност е място, което си заслужава да се посети.

*Използвани са материали от https://www.centrepompidou.fr/en/The-Centre-Pompidou/The-history 

 

материал на Ива Йохан Ганчева