Тъй като никога не се бях замислял да ходя в Германия или да уча на немски, аз не се бях занимавал допълнително с него и знанията ми бяха несигурни. Тогава установих, че в Германия се предлагат и двуезични програми – на английски и немски. Това ми се стори добра възможност да подобря знанията си и по двата езика, както и да посетя някоя нова страна и да опитам да бъда самостоятелен.

С тези идеи кандидатствах в 4 университета в Германия, в които се предлагаха двуезични бакалавърски програми. Кандидатстваше се предимно с TOEFL, но се изисква и оценката от българската диплома, минимални знания по немски, както и кратка биография. Получих потвърждение и от 4-те университета и остана да си избера най-подходящия за мен. Избрах този с най-интересно звучащата ми специалност – Компютърни науки и комуникационни технологии (Computer science and Communications Engineering). Тя се предлагаше от Университет Дуисбург - Есен, в провинцията Северен Рейн-Вестфалия. Изчаках да дойде октомври и заминах.

Първи дни / ориентация

Интересното при университета е, че се състои от 2 кампуса, в 2 различни града. Моята специалност беше съсредоточена в кампус Дуисбург, а бях получил общежитие в Есен. За адреса на общежитието научих седмица преди да замина и първоначално бях притеснен, че ще е много неудобно да пътувам всеки ден. Оказа се обаче, че бързо се свиква – цялото пътуване излиза към 1 час от врата до врата.

Транспортът в Германия като цяло е доста добре уреден. Студентите се ползват с изключително изгоден абонамент за всички видове превозни средства в цялата област. Сумата възлиза на около 130 евро на семестър, като срещу нея може да се ползват всички влакове, автобуси, трамваи и метро в цялата провинция Северен Рейн-Вестфалия. Възможността да пътуваш свободно е голямо предимство, тъй като наоколо има много интересни градове за посещение – Дюселдорф, Дортмунд, Бохум, Кьолн.

Общежитието ми се намира в много тих и приятен квартал. Всеки студент разполага със собствена стая, в която има хладилник, мивка и добре отопляващо парно. На 5 човека се полага и кухня със санитарен възел. Наемът е около 180 евро, като това покрива всички разходи, включително и Интернет достъп.

Специалност

В университета се предлагат няколко вида двуезични инженерни специалности. Обучението по бакалавърската програма продължава 3 години, като първата е обща за всички. Аз избрах да уча Компютърни науки и комуникационни технологии, която е иновативна комбинация между информатиката и комуникациите. Това, което ми хареса в нея, е комбинацията между софтуерни и хардуерни знания, които тя покрива.

Програмата е предвидена за международни студенти. По тази причина първата година се води изцяло на английски език, като през това време студентите могат да подобряват знанията си по немски. Посещението на лекциите като цяло не е задължително, но естествено те много помагат за усвояването на материала. Всички предмети имат и прилежащи упражнения, а някои и лабораторни практики. Университетът разполага с добра материална и експериментална база и това прави практическите упражнения много полезни.

Преди да дойда да уча, в немските университети не се плащаше такса за обучение. Първият семестър успях и аз да се възползвам от това облекчение. След това обаче въведоха такса в размера на 500 евро за семестър (вече 480 евро), която, комбинирана с административни такси (около 100 евро) и транспорта (130 евро), представлява сериозна инвестиция. Това може да се забележи и по броя на българите, които се записват да учат тук – преди е имало по 40 нови студента от България на година, а сега са 2-3. Въпреки таксата обаче, не е трудно човек да се издържа сам, като работи по 20 часа на седмица.

Изпитната сесия също е „свободно избираема“. За всеки семестър има препоръчителна програма с лекции и съответни изпити, но всеки си избира дали и до колко да я следва. Всеки изпит се предлага всеки семестър. Взимането на изпит се награждава с определен брой кредити. Университетът използва европейската кредитна система (ECTS), при която броят на кредити за курс е директно пропорционален на предполагаемото време за подготовка за него.

След като се съберат определен брой кредити (120 от 180), и се приключи задължителната практика в индустрията, студентът придобива правото да започне с дипломната си работа. Тъй като тя може да се прави във всеки факултет от университета, има голям избор от теми. Съществува и възможността да правиш дипломната си работа в индустрията, като по този начин тя се явява и заплатена.

Когато започнах с моята дипломна работа, установих, че университетът се занимава с много повече научноизследователска работа, от колкото предполагах. Темата, която получих, се оказа част от взаимен проект с компанията Airbus. След завършването, моята работа ще може да има директно и реално приложение. Тук останах впечатлен и от материалната база. Факултетът разполага със собствена лаборатория, в която има всичките нужни инструменти, платки и софтуер за успешната разработка на комуникационни системи от ново поколение. Като част от моята дипломна работа ми беше предоставен софтуер и хардуер на стойност хиляди евро.

Работа

Поради гъвкавата политика на университета относно посещението на лекции, някои студенти успяват и да работят по време на следването. Работа тук не е много трудно да се намери – който има желание, може да открие нещо по вкуса си. Университетът насърчава опита в индустрията; като част от бакалавърската програма е предвидена задължителна 14-седмична практика във фирма по избор.

Моят първи стаж в индустрията беше в Нокия. Там заемах позицията на софтуерен тестер. Нашият екип се занимаваше с разработката на софтуера в най-новите телефони на компанията. Ние изпитвахме новите им възможности и се уверявахме, че работят според спецификациите. Условията за студенти бяха доста добри: 20 часа на седмица, добро заплащане, гъвкаво работно време. Официалният език беше английски, което ми беше в полза в началото. За съжаление Нокия решиха да изнесат софтуерните си операции от Германия и поради това не успяха да ми подновят договора.

Втората си работа започнах в Сименс. Тук имах възможността да работя в истинска немска фирма. Условията също са изгодни и работата е по-интересна. Работя в отдел Маркетинг, но екипът ни се занимава с разработката на софтуерни инструменти, които да подпомагат дейността в отдела ни и инженерите в работата им. Тук имам възможността да разговарям с много хора относно функционалността на продуктите и да подпомагам потребителите в техните ежедневни задължения. Всичко това, докато задълбочавам уменията си в разработката на софтуер. Работата ми в Сименс беше призната и за практиката, която се изисква от университета.

Извод

Германия предлага атрактивни условия за професионално и академично развитие. Ако търсите чуждестранна държава за продължаването на обучението си, това може да е правилният избор за вас.

разказа Станислав Николов