Как се озовах в Хавай

Пет момичета подадохме документи в една агенция за младежки бригади. Бяхме пропуснали срещите с работодателите, защото по- късно си подадохме документите и се записахме в опцията „job direct”, при която си правиш нещо като CV, личен профил, и агенцията те свързва с работодатели, които отварят тези профили и си избират хора. Работодателите ни избраха и първоначално трябваше да заминем за М

Подадохме си стандартните документи за бригада и нищо по- различно. Изпит по английски не се изисква за тези програми. Явихме се на интервю, всички ни одобриха и една седмица преди да заминем ни се обадиха, за да ни кажат, че нашите работодатели са ни пратили e-mail с който ни питат дали искаме да заминем вместо в Мичиган на Хавайските острови. Бяхме изненадани, но се съгласихме. Вече бяхме закупили билети за Чикаго, защото е близо до Мичиган и те казаха че ще ни поемат билетите от Чикаго до Лос Анджелис и оттам до Хавай, където ще ни чакат на летището. На летището в Чикаго ни чакаше човек, който ни даде билетите и ни остави. Пренощувахме на летището, защото полета ни беше рано сутринта в 6:00 часа, а ние пристигнахме около 23:00 часа и нямаше къде да намерим хотел. После отлетяхме за Лос Анджелис, където просто прекачихме самолетите и дори не се разходихме, нямахме време. Оттам директно в Оаху - това е единият от седемте острова. Ние не бяхме на най-големия, но пък беше най-оживения. Заведоха ни в центъра, живяхме и работехме в Уайкики. Там е туристическата част от острова. Там са всички хотели и магазини.

Работата

Бяхме продавачки на щандове в един МОЛ и продавахме шалове, които се връзваха по различни начини и ние трябваше да демонстрираме това. Работата не беше нещо особено, но все пак приятна. Работехме по 12 часа на ден. Първоначално ни обучаваха по четири часа, после по шест и така постепенно се увеличаваха. Лошото беше, че по договора, който подписахме, трябваше да ни плащат на час. В крайна сметка на втората седмица разбрахме, че всъщност не плащат на час, а на процент от оборота - примерно 20%. Звъняхме на агенцията, за да си търсим правата. Тях това изобщо не ги интересуваше и в крайна сметка така си и останахме на процент. 

Как се търси работа

Навсякъде имаше обяви, че се търсят хора. Подавахме молби, но явно заради това, че не сме американци никой не ни търсеше. Накрая с чист късмет аз и едно момиче си намерихме в работа в SubWay на половин ден - четири часа. Повечето от работещите там бяха американски ученици също на почасова работа. Учеха следобед и работеха сутрин до 12:00 часа. 

Свободното време

На нашия остров имаше туристическа част, хотели и молове. Имаше и университет – Hawaii Pacific University. Запознахме с една българка, която е завършила бакалавърската си степен в България, а там учеше магистратура по Право. През деня ходеше на лекции, а вечер работеше като сервитьорка в едно заведение. С работата си покриваше всички разходи и живееше на квартира с няколко човека. Мисля, че няма други българи в университета й, поне тя не е казвала. Разгледахме всички забележителности. Историческият Pearl Harbor, USS Arizona Memorial. Sea Life Park с различни морски животни, много хубаво направен. Ходихме и в Diamond Head - планина, от която се виждаше целия остров. Отидохме също и на плажа Hanauma Bay, който е с рифове и там се гмуркахме и гледахме рибките. Беше прекрасно. Това е едно от най-незабравимите ми и любими места. Имаше и една ботаническа градина, която беше направена много красиво като част от природата, като парк, с най-разнообразни растения, които виреят на тази географска ширина. Имаше типични хавайски цветя, които растат по дърветата и цъфтят. Ходихме и на много плажове, по-отдалечени, на които няма много хора. Всичко това се заплаща. Имаше и сърфинг училища с инструктори по сърф, които мисля, че взимаха към 100 долара за да те учат 1 час, което за нас беше много. Успяхме да посетим и най-големия остров, който има два действащи вулкана. Там населението е по-малко, но има два града.

Колко излиза живота

Според мен е по-скъпо от другите места в САЩ, които видях. Дори храната беше по-скъпа в сравнение с Чикаго. Ние плащахме за квартира по 100 долара на седмица. Бяхме в апартамент, който е за трима човека, а живеехме петима. Това бяха уредили работодателите ни. Мисля, че ако са по-организирани може да се намери нещо по-евтино. За храна пак давахме по около 100 долара на седмица.

Хавай и другата Америка

Животът на двете места е различен. На връщане минахме през Лас Вегас и останахме няколко дни. В Чикаго също. Видяхме Гранд Каньон. В Чикаго бяхме при наши познати - българи. Три-четири дни те ни развеждаха и ни разказваха. Самият живот в САЩ е доста по-различен от този на Хаваите. Хората са по-различни. Хавайците са много харизматични, спокойни хора. Не гонят американската мечта. Повечето живеят бедно в схлупени и доста грозни на външен вид къщички. Раждат по много деца и живеят предимно от социални помощи. Иначе са много приятни, дружелюбни и хубави хора. Атмосферата е съвсем различна - спокойна, предразполагаща за почивка. Мястото е магическо и красиво. 

Какво не ми хареса

От работата не бях много доволна, защото ни излъгаха. Заплащането един ден беше добре, друг - не. Имаше дни, в които не се изкарваха добри пари. Успях да си покрия разходите, но и нищо не върнах. Добре, че все пак бяхме отишли повече да разглеждаме.

Обратно в България

Беше ми много странно. Друг е начина на живот. Работихме. Ходихме на плажове като бяхме свободни. Но аз исках да се върна. Никога не съм била толкова време извън България. Исках да се върна, но в същото време, когато се върнах ми се прииска пак да съм там. Изживяването е неповторимо! 

разказа Цветелина Петрова