Когато някой избира да се завърне в университета за следдипломна квалификация, пред него има доста възможности и това налага да се вземат важни решения: а) Какво да уча? б) Къде да уча и в) Под каква форма да уча? „ Какво да уча” е предимно личен избор; различни фактори ще повлияят на това решение, но накрая посоката трябва да бъде избрана. Когато вече е решено какво да се учи, „ къде да уча” и „ под каква форма да уча” излизат на преден план; те са два отделни, но все пак свързани.

 Според МВА Асоциацията, МВА е най-известната в света следдипломна квалификация, като е приемана за международен „паспорт” за успешна мениджърска кариера. Програмите за „Магистър по бизнес администрация” се разделят на три отделни потока, редовно обучение, дистанционно обучение и обучение за хора имащи натрупан опит на мениджърски позиции (ЕМВА). Макар, че много хора избират дистанционната форма на обучение за MBA, тук ще насочим вниманието към другите две алтернативи.

В миналото, стандартната форма на обучение за МВА, беше редовната форма на обучение. Тя дава възможност на студентите да завършат своето следдипломно обучение за 1 година, като посещават университета през цялото време. Студентите се отдават изцяло на тяхното обучение и получават своята диплома бързо. Това има, обаче и своите недостатъци. Тези програми са почти невъзможни за завършване, докато се работи на пълен работен ден; целодневните лекции и упражнения отнемат цялото време на учещите. Тази програма е предназначена за тези, които възнамеряват да се отдадат единствено на учене. Какво тогава да правят тези, които работят на пълен работен ден? Нужно ли е да напускат работа за една година или повече, за да учат и след това да се опитат да се върнат на работа. Тази празнина се запълва от ЕМВА.

ЕМВА се изучава през уикендите, веднъж месечно (петък, събота и неделя). Много от най-добрите МВА програми се провеждат по този начин, за да привличат студенти, които могат да запазят работата си докато учат. Поради тяхната особеност, тези програми успяват да привличат студенти от по-голям брой страни със солиден мениджърски опит и по този начин да създават много стимулираща образователна среда и опит. Естествено ЕМВА отнема повече време от редовното обучение (обикновено 2-2.5 години). Феномена ЕМВА беше катализатор за превръщането на следдипломните бизнес обучения в международни. В Европа има много такива програми предлагани не само от европейски университети, но и от американски и канадски университети.

Има важни прилики между МВА и ЕМВА. Първо учебната програма и на двете програми е много еднаква; въпреки митовете за обратното, ЕМВА не е по-лесна от МВА; работата, критериите за завършване и задълженията от гледна точка на изискваните усилия са същите. Международните агенции за акредитация, като AMBA, EQUIS и AACSB се грижат програмите да се допълват. Проблемът който срещат ЕМВА студентите е баланса между студентските, работните и семейните задължения.

Има и някои важни различия между МВА и ЕМВА. Програмите за ЕМВА обикновено изискват най-малко 3 години професионален опит, докато при тези за MВА професионалния опит не е задължителен, като в много случаи не е условие за приемане. Курсови работи при ЕМВА, са възлагани, като се взема предвид вида на компанията, в която работи студента, докато при МВА те са по-общоориентирани.

В крайна сметка, EMBA или МВА зависи от кандидата, неговия професионален опит и дали в момента работи. В днешната икономическа и финансова несигурност много малко биха жертвали техните позиции за да се върнат в университета. Тези без работа, както съкратени, така и тези, които не са успели да си намерят работа след университета, най- вероятно ще изберат редовното обучение за МВА за да вземат квалификацията по-бързо и след това да навлязат на пазара на труда.

С едно „Е” повече или по-малко все повече работещи от Югоизточна Европа със сигурност ще търсят „ паспорта” и университетите предлагащи тези програми съответно ще нарастват.