Любов-МироноваПреди да стигнем до училищата или университетите, не трябва да забравяме, че възпитанието започва в семейството. И, ако има някакви проблеми в система, е добре да започнем от там. Къса ли се връзката между родители и деца? Как трябва да комуникират правилно родители и деца?

С тези въпроси потърсихме Любов Миронова, която ръководи Фондация Родители Учители Деца  (www.frud.bg) Основният приоритет на фондацията в момента е да подготвя учители да преподават Добродетели. Любов е автор на поредицата приказки Бонбончо и на книгата „Устойчив модел за образование и хармония с децата“. Убедена е, че всеки си има мисия в живота и колкото по-рано си я намери – толкова по-полезен е за другите. Вярва, че нейната е именно образованието и това я мотивира да работи.

Коя е най-често срещаната грешка, която допускат родителите в отношенията си с децата? И съответно – какво трябва да направят за да я избегнат?

Това, което напоследък ме тревожи е, че родителите не си дават сметка колко чупливи са децата и насилието под каквато и да е форма (физическо, психическо, емоционално, ментално, духовно) упражнено върху тях, колко дългосрочни разрушителни последици има за тях. Не е като в компютърните игри. Много „студено” някак стана по площадките и в парковете. Родители излъчват или насилие (объркана идея за сила) или мениджърски похвани, пък то детето има нужда от благост, доброта, търпение, топла вечеря, усмивки, ведрост, любов. Сърцето да струи с топлина. Ако майките работят на полето или пасат кози е много подходящо децата да са през цялото време с тях. Майката извършва физическа работа, пее, умът и е свободен.

Но това кърмене по моловете и вкарване на деца къде ли не, кога ли не... Миналата година имаше конференция за образование в София Лайв клуб и два цели дни не малък брой майки държаха децата си на полутъмно място без прозорци, светлина и свеж въздух сред стотици възрастни, които си слушаха презентации. Наскоро хора с пари и явно без деца произведоха класна стая с една трета червени чинове!?

Моята препоръка е, ако някои е избрал да е родител или така му се е случило, да отдели време и да се запознае с базовите човешки нужди, после да се посвети на детето си за три години и постепенно да се върне към стария си начин на живот. Майки винаги могат да си помагат, така че да стане по-лесно това. Нуждите са представени най-подробно в рубриката Класна стая на страницата на Виолетовата жаба във Facebook.

Нека да поговорим и за образованието в чужбина. Все повече родители искат децата им да завършат още средното си образование в чужбина. Какви са рисковете при отделянето на детето от толкова ранна възраст?

Всеки избор си има последствия, съпоставен с други – предимства и недостатъци.

В България има все още детски градини, където се случват нещата и колкото по-нагоре отиваме, толкова става по-зле. И с пари и без пари все така. Едни и същи директори и в частните и в държавните училища стоят последните 20 години и въпреки все по-лошите им резултати с всяка изминала година не се сменят. Нормално е родителите да си изнасят децата, за да могат научат ред, отговорност и ценности и да ги спасят от психическото насилие и учебно безсмислие на което са подложени тук в горните класове особено. Много тъжно. Недостатъка от образованието в чужбина е, че след това детето е чужденец и на двете места. Обърква му се главата. В България се връща с едни очаквания, дори претенции и приземяването е болезнено, в другата държава си е чужденец във всеки смисъл.

Най-важното за едно дете е да развие характер. Това е, което остава от образованието. Например, традициите в Англия в тази област - по мои лични наблюдения - дават по-добри резултати. С подготвянето на учители да преподават Добродетели (това, което изгражда характера, дългосрочно да ти помага да преодоляваш трудности) се надявам да започнем да компенсираме тази празнота.

В нашето народно творчество след многогодишни изследвания, открих, че имаме приказки, пословици, песни за 4 от 25 основни добродетели. За другите няма. Имаме за лъжата, но нямаме за честността. Казва се, че е важно да учиш и да се трудиш, но не става ясно защо, а то е просто – за да си самостоятелен, независим и свободен. Имаме много работа, като нация да извървим в тази посока.

Мислите ли, че много родители избират вместо децата си определени специалности – както при кандидатстването в гимназия, така и в университет? Какъв е начинът да им помогнат с направата на добър избор, без да ги притискат?

Децата имат таланти и мисия. Ако родителите са си свършили работата добре, децата им могат да взимат избори и да носят последиците за тях. Родителите могат да извадят списък на училищата и специалностите, да ги изчетат с детето, да обясняват непознати думи и най-вече в живота това какво значи. Някой университети са превърнали имената на специалностите си сякаш са правени за меню от коктейл бар. Важно е децата да се преборват с живота, а не като овце да ги карат от поляна на поляна, защото стават големи и пак чакат някой да ги кара, а вече няма кои и става трудно. Изборите са като преодоляване на камъни по пътя. Като си малък са ти по размер, според способностите ти и нарастват с възрастта. Ако родителите тичат и махат камъните по пътя на едно дете, то не се научава да ги преодолява и един ден, когато родителите му спрат, то застава пред един камък/избор в безпомощност как да избере, в безпомощност да поеме отговорност за избора си.

Има ли нужда от „училище за родители и учители“? Какви неща трябва да си припомнят, възрастните, за да работят с децата по-добре?

До времето на моята баба едно дете е било възпитавано от едно село. Традициите как се храни, повива, облича са се предавали стриктно и всички са ги поддържали. Сега самотни майки, четящи от интернет и изгубени в превода, гледат деца, като ходят на работа и ги дават на ясла. В контекста на тази промяна е нужно, както се дава първо шофьорска книжка и след това караш, в учебната програма 10, 11 и 12 клас да има уроци по родителство. Да се разглеждат човешките нужди, какви причини до какви последици водят. Да се гледат статистика. Да се прекъсне низходящата спирала на отчуждение родители – деца. Много е важно този които преподава нещо да е това нещо. Богат да те учи как печелиш, здрав да те учи на здраве, любящ, грижовен родител да те учи на родителство. Дано да се случи.