studentkaДойде последният месец от годината, а с него и време за равносметка - това е посланието на декември. И когато то е навсякъде, не може да не е донякъде поне „заразно“. Започнах и аз да връщам лентата назад към случилото се или по-скоро към впечатлилото ме през 2016 и стигнах до нещо, с което определено не бях съгласна.

Става дума за един материал, наречен „Цената на една студентка“, в който колега се възмущаваше от причините, подтикващи част от момичетата от по-малки населени места да се преместят да учат в големите градове на България. За тези от „учещите“, които се стремят не към знания, а към „добра партия“ се говори често и по много.

Къде обаче остават другите? Защо същите тези, които се възмущават от поведението на търсещите материалното, считат за недостойни да бъдат обект на техните размисли преставителките на другата извадка - момичетата, които, освен че наистина са дошли да учат, запълват свободното си време със спорт, театър, кино...?

Част от тях също живеят в Студентски град. И, изненада- това място, възприемано като люлка на разврата в столицата, предлага и много различни от „чалготеките“ забавления. Едва ли знаехте например, че в заклеймения Студентски има студио за латино и народни танци, както и караоке рок клуб. Това обаче рядко някой ще го спомене- нали трябва да поддържаме негативния имидж на всяко кътче от квартала.

Висшето образование отдавна не може да се изчерпва с 4 години непрестанно залягане над учебниците. Живеем, за добро или за лошо, във времето на интернет навсякъде, така че е по-скоро необходимо да се научим как да отсяваме информация, а не толкова да я запаметяваме. Само по себе си, ориентирането в огромен обем информация не е лесно умение и изисква възпитаване и поддържане, но не изисква толкова време, колкото би било необходимо за запаметяването на, например 200те страници на един средностатистически учебник, умножено по 7-8 за всяка изпитна сесия. Писането на курсови работи също вече отнема много по-малко време. Ето защо това, че студентите (и от двата пола) разполагат с повече свободно време, не е редно да бъде считано за престъпление.

Любопитството също не може да бъде осъждано. Големият град предлага много повече от малкия - това е факт. Но една разходка с опознавателна цел, за да бъде намерен отговор на въпроса "Що е това мол?", в никакъв случай не превръща момичето в материалистка. Нито пък часовете, прекарани в разходки и въздишане по артикули от витрините в същия този голям, стъклен, а в момента и празнично украсен търговски център.

Темата за свободното време и начините да го оползотворяваме е пряко свързана и с тази за вкусовете. А от тук и още нещо, за което никой не може да бъде упрекван или слаган под някакъв знаменател. Хората харесват различни неща и е добре най-после да свикнем с това и да се научим веднъж завинаги, че от това къде ходи един човек или каква музика слуша не можем да разберем какъв е той по принцип. Можем да говорим за това, ако отидем на неговите места с него или, ако сме толкова несъвместими, изпием по кафе на неутрален терен. Но, от друга страна, ако сме толкова несъвместими, какво значение имат притежаваните от другия качества- материализмът или духовната му извисеност едва ли ще помогнат за това той да се превърне в приятна компания.

Защо ви занимавах с тези на пръв поглед разхвърляни мисли? За да демонстрирам нагледно, че лепенето на етикети е не само загуба на време, а и чудесна възможност да отхвърлите хора, които, ако не класифицирате според стереотипите си, преди да сте опознали, могат да бъдат приятна компания.

Защо го правя именно от страниците на сайт, посветен на образованието? Защото, освен за усвояване на теоритични и практически знания и умения, студентските години са и време за осъзнаване и утвърждаване на житейски принципи. Или по-точно - основно за това.

Автор: Ева Дончева