Но пък ако не ти се иска да се отделяш за дълго от познатата обстановка, винаги можеш да опиташ еднa от тези толкова привлекателни магистратури, в които няколко университета си партнират. Има една такава в Софийския университет – всичко започва от Югоизточноевропейския медиен център (SOEMZ), който се помещава във Философски факултет на 5-ия етаж. Почти всички студенти, завършвайки бакалавърската си степен, започват да се ровят усилено в справочниците, търсейки най-добрата магистратурка. Така открих и аз моята – попаднах на нея в Интернет още преди приема на първия випуск. Звучеше чудесно – един подготвителен семестър в София, курс по езика за собствена сметка, втори семестър в Университет "Виадрина" (Франкфурт-Одер), трети семестър в София и последният в Университет "София Антиполи" (Ница). Пречката беше, че за целта се изискваше владеене на двата езика – немски и френски. Френският си беше истинско предизвикателство. Реших, че за малкото оставащо време до крайния срок за подаване на документи няма да напредна много, затова поех временно по друг път. Следващата пролет се записах на вечерен курс във Френския институт. През есента подадох документи и се явих на интервюто за кандидатстване. Необходими документи за кандидатстване:

• Заявление за кандидатстване
• Касова бележка или платежно нареждане за платена такса за участие в кандидат-магистърския прием
• Копие от диплома за бакалавърска степен /успех минимум 4.50/, от специалности науки за информацията и комуникацията; журналистика; културология; право; икономика; история; или други социални и хуманитарни специалности.
• Копие от документи за владеене на немски и/ или френски език ниво мин. В1
• Мотивационно писмо
• Автобиография

Първият семестър премина в курс, работа, стаж в медия по избор – моят беше във в. „Дневник”. Скоро наближаваше и заминаването за Германия. Предстоеше и първата среща на всички колеги заедно – 15 души, записани в 3-те университета, осем от Германия, пет от Франция и двама от България, но пък разнообразието беше голямо, защото бяха представени и други националности. Всички щяхме да се съберем за втория семестър в провинциалното градче на границата на Германия с Полша, в нашата столица и на Лазурния бряг. В Германия бяхме сърдечно посрещнати и приветствани от тогавашния административен координатор на програмата Кристиан Боселман – Сиран. Той е един от създателите и активен участник в разработването на магистърската програма, обясни ни, че за Германия от страна на магистратурата за нас не се полага стипендия, но университетът ще ни отпусне субсидия, която няма да покрива изцяло нуждите ни, но ще бъде поне от частична помощ.

За собствената си държава студентите също не получават стипендия, а за Франция щяхме да получим по 350 евро на месец за 5 месеца престой. Тези пари не бяха достатъчни за финансиране на цялото следване, но с малко спестени пари от работата си в България и с помощ от семейството ми нещата постепенно се подредиха. Семестриалната такса във Виадрина беше към 160 евро, в нея влизаше и най-голямата облага за един студент в Германия – семестриален билет за цялата транспортна мрежа на провинция Берлин-Бранденбург.

Тъй като Франкфурт на Одер е малък град за мащабите на Германия, основните занимания там са посещаване на отличната университетска база, библиотеката, която наистина си заслужава, и честите пътувания до Берлин. На около час с влака, който пътува горе-долу на всеки половин час, е Берлин, град, който живее със собствен стил, в който всеки може да намери нещо за себе си. Но пък и Франкфурт на Одер предоставя своите възможности – общежитието на ул. „Аугуст Бебел” е чудесно за живеене - в един 5-стаен апартамент всеки разполага със собствена стая, обща кухня и 2 бани, това на обща стойност 170 евро на месец. С трамвай 2 се пътува директно до университета, а оттам пътят до Полша през моста е 10-15 минути пеша, минаваш моста над Одер и се озоваваш директно пред сградата на Колегиум Полоникум – полската част на немския университет. Градът Слубице е малък и има едно познато соц-излъчване, но пък много студенти се отбиват в местните магазинни за по-евтино пазаруване.

Самата Полша също е чудесна туристическа дестинация, с директен влак от Франкфурт на Одер можеш да се озовеш в Познан, да посетиш нощта на музеите или пък просто да се впуснеш в местния нощен живот. Благодарение на един блок-семинар от университета се озовавам в Шчечин, седмият по големина полски град. Четири месеца минават в семинари, пътуване, разходки. От април до юли топлите дни не са чак толкова много, но пък въздухът е чист и влажен. Постепенно идва средата на юли и времето за предаване на множеството курсови работи, а и моментът, в който ще се насочим отново към България, за да се помотаем по студентски из нашата родина и да се приготвим за следващия семестър. Летим от Берлин през Кьолн за София с Germanwings, тъй като low cost компаниите са най-добрият приятел на студента.

София през октомври не винаги е дъждовна и кална, даже напротив, силното слънце на циганското лято и синьото есенно небе я правят някак романтична. Постепенно колегите пристигат в София, настаняват ги в току-що ремонтирания 8-ми блок на СУ в Студентски град, малко непривично за тях по двама в стая, но пък някои решават, че вече са пораснали за подобно съвместно съжителство и си наемат квартира. София си е все такава, каквато си я знаем, но пък е интересно да поразведеш наоколо човека, които за първи път са тук, а имат желание освен да ходят по забележителности, да огледат местните заведения, да се впуснат в живота, да по напазаруват от секънд хендовете, за да си платят после всичко на свръх багажа, но пък ще го направят с топло чувство за новите преживявания. Посещаваме всеки ден семинарите, всички заедно на 5-ия етаж на 1-ви блок на СУ на 4-ти километър.

В свободния от лекции петък, колегите посещават курс по български език, за да научат по познатия ни метод със заучаване на изрази: „Ние сме една група.” Шестте семинара, които посещаваме, са на немски и на френски език. Този семестър за всички 14 души, събрали се благодарение на магистратурата, ще е малко или много необикновен. Всеки с неговите емоции и чувства, вълнения и интереси. Някои ще пътуват, ще обикалят, ще опознават, други ще се възползват от разликата в стандарта, за да съберат някое евро за семестъра в Ница. Все пак таксата в Софийския университет е под 200 лв., държавна поръчка, имаш право на карта за градския транспорт и други студентски облаги.

Наближава февруари, а с това и краят на софийския семестър. Освен вече представените реферати, следват и няколко броя курсови работи, но семестърът в Ница вече е на прага.

С полет отново на Germanwings през Кьолн, в средата на февруари се озовавам на Лазурния бряг. Избягах от студа и кишата, за да кацна на 12 градуса температура сред палмите в Залива на ангелите. По някаква ирония така се казва и общежитието, което е буквално на 15 мин. от плажа и на едни стълби разстояние от сградата на Хуманитарния факултет на Университета „София Антиполи”, но обстановката напомня едновремешните ученически лагери, с изключение на привилегията да си сам в стая, удоволствието е на стойност 165,30 евро. Интернет няма, няма и да има... оказва се, че тази опция ще е възможна чак след ремонта на сградата, който се очаква идното лято, но пък пейките на университета, където безжичният Интернет все пак се хваща, са в непосредствена близост, а и времето, както вече споменах, по нашите стандарти е топло за месеца. Пералня има в съседно общежитие на 5-10 минути път. Семестърът започва и лекциите незнайно защо напомнят един вече познат маниер на преподаване, доста дидактично, но пък и обстановката допълнително се утежнява от липсата на почивки в 3-часовите лекционни блокове. Тук семестърът е по-кратък 3 месеца и половина с една дълга Великденска ваканция през април. Всичко ще приключи в края на май с големия устен изпит – провежда се пред тричленна комисия върху осемте предмета, изучавани през семестъра.

Франция си има своите странности, има и своята бюрокрация и взискателността си. Но пък красотата на Ривиерата може да оправдае почти всичко. Например – невъзможно е за университета да получи парите за семестриалната такса от 260 евро с банков превод, операцията се извършва с чек, който се изпраща по пощата; не можеш да изтеглиш от банкомат повече от 400 евро на седмица, въпреки че имаш сметка в БНП Париба и ако университета има да ти връща някаква сума пари, няма смисъл да си в постоянно очакване, ще стане, но не и скоро.

Но пък от Ница можеш да пътуваш за 1 евро до Кан, Ез, Кан сюр мер, Антиб, Грас и много други, просто така за удоволствие, да посетиш всеки един музей в града безплатно, да се сливаш с тълпите туристи в стария град, да седнеш за бира в happy hour-a в Дестилерията или просто да полежиш на плажа, покрит с големи бели камъни. Когато има с какво да се освежаваш, бързо и стремително става време за великденската ваканция и този път пътят към София е по друг маршрут – с влака до Милано за 30 евро и оттам с Wizzair за около 40 евро отиване и връщане. Връщането е по същия начин, но човек винаги трябва да си има едно на ум, когато става дума за италианските железници.

Все пак следва месец на усилена подготовка за големия устен изпит и един много интересен и полезен семинар с журналист от „Либерасион”; посещаваме и фестивала в Кан, за да погледаме как хората се трупат, за да зърнат Изабел Юпер или спят пред вратите на фестивалния център от маниакална страст.

Изпитът вече е основно занимание на всички. Успоредно с подготовката събираме и литературата за предстоящата дипломна работа, която ще защитим през октомври в Ница. Големият устен изпит минава на 29-ти май и на 30-ти тръгвам по вече утъпкания маршрут Ница-Милано-София, за да се върна отново на 1-ви октомври. Защитата на магистърската теза е пред тричленна комисия в състав – Доминик Буш (Германия), Никола Пелисие (Франция), Ивайло Знеполски (България). Провежда се в рамките на 50 мин., от които 30 са посветени на дипломната работа, а 20 на шестседмичния летен стаж в медия.

И така приключението „Медии, комуникация, култура” завършва. В очакване на още някои поизостанали официални документи, преодолените предизвикателствата си остават опит, неприятностите са почти забравени, но пък една камара снимки, спомени и вече поотшумели емоции напомнят за тези интересни времена.

разказа Нели Делчева