MBA е програма за обучение, която дава възможност да пречупите професионалния си опит през призмата на най-добрите практики и най-ефективните мениджърски похвати, прилагани в различни компании по света. Програмата е отличен начин да споделите вашия опит с колеги и да научите за техния опит. MBA програмата ви помага да развиете способност, особено значима за съвременния свят - да взимаш стратегически решения и да разбираш ефекта от тези решения както върху организацията, така и върху околния свят.

Аз имах възможността да избирам между две MBA програми: в Yale School of Management, САЩ или в IESE Business School, Барселона. Спрях се на тази в Yale. Бях провокиран от престижността на програмата и исках да попадна сред студенти с възможно най-разнообразен профил - необходимо условие, за да мога да наблюдавам и споделям техния опит в различни сектори.

Процесът за кандидатстване за MBA програма изискваше изготвянето на есета, представяне на препоръки от хора, с които съм работил, оценки от бакалавърската ми степен и полагане на GMAT изпит. За да имате силна кандидатура за най-престижните MBA програми в света е необходим отличен успех и GMAT резултат над 700 точки.

Не е задължително, но е силно препоръчително „гостуването" в самия университет. Това е ден, прекаран в лекции и срещи със студенти и администрацията, за да се демонстрира сериозния интерес на кандидата. Пребиваването в университета позволява да се набележат специфични неща, които да се превърнат в смислови опори на есето, които да се обвържат с основните тези. Например: в класа на проф. Х, който посетих, бях впечатлен от У. Искам да бъда част от програмата, за да работя с професора и да постигна Z. 

Yale е на повече от 300 години. Академичната атмосфера, която изпълва кампуса просто те кара да забравиш околния свят и да се замислиш за великите учени и личности, минали по пътеките на университета през вековете. Самата MBA програма е в малка сграда, която се дели от професорите и студентите. Разделителна линия между тях просто не съществува. Всички ходят с дънки и тениски, естествено е да поканиш професора си на обяд или да влезеш с парче пица в лекция на гостуващ лектор между часовете си. Фамилните имена се забравят за целия период от две години. 

Изключение от цялата неформалност са петъците. По правило те са определени като неучебни дни, запазени за кариерно развитие. В началото на програмата петъците са определени за занимания и дейности, свързани с шлифоване на маниерите и презентационните умения - така наречените „soft skills" След втория семестър петъците често се прекарват в срещи с банки и други фирми в Ню Йорк, където всеки си изгражда постепенно неформална мрежа от познанства, чрез които по-късно да си осигури стаж и постоянна работа.

Първият урок, който човек получава, когато започне програмата, е урокът как да приоритизира задачите си. Събитията в университета многократно надвишават времето, с което разполагаш. Често трябваше да избирам - дали да посетя лекция на някоя световна знаменитост като Тони Блеър например, или да участвам в дискусия с професор, свързана с негов проект; да помагам на колега в подготовката на бизнес план за новата му компания или пък да пиша домашното по статистика. А домашните са много. Дори да нямаше нищо друго освен лекции и домашни, първият семестър пак щеше да бъде по- натоварен от всеки друг период в живота ми. Така че човек трябва да се научи да взема бързи и премерени решения за най-важния си ресурс - времето, и да разбере, че просто няма начин да бъде на повече от едно място в едно и също време.

Може би трябва да кажа няколко думи за самите часове. Традиционният модел, при който преподавател чете лекции на студенти, просто не съществува. Всеки час е отворена дискусия - професорът умело насочва разговора и провокира спорове между студентите. Някак си винаги оставаш с усещането, че единствен правилен отговор почти никога няма и че всяко решение е вид компромис, съобразен с безброй фактори. За пръв път в живота си усетих, че класната стая помага на хората да разберат, че нещата в бизнеса не се случват по някакви идеализирани модели и че намирането, вземането на едно решение често е далеч по-сложно от намирането на теоретичния верен отговор.

Часовете по стратегия и икономика далеч не бяха фокусирани върху графики и теоретични модели. Една лекция по икономика, която наистина промени живота ми, беше фокусирана върху работата на едно частно основно училище в Намибия. Освен че научих повече за конкурентно позициониране на пазара и решенията, които един мениджър трябва да прави, за да развие своята организация, аз се замислих и за приложимостта на всичко, което научавам в сфери, различни от традиционния корпоративен контекст. 

Това беше и целта на всички преподаватели в програмата - да подготвят мениджъри за всякакви сектори, да излязат от тясната дефиниция на мениджър и да създадат по-скоро съвременни лидери. 

По стечение на обстоятелствата, само няколко седмици след началото на програмата се 
оказахме в най-тежката финансова криза от повече от 80 години. Уолстрийт беше в пълна паника, а работните места във всички сфери просто се изпариха. Реакцията на университета беше светкавична. 

През ден имаше организирана среща с представители на големите банки в окото на финансовия циклон. В малки стаи в подземието на университета хора, за които четяхме във вестниците и гледахме по телевизията всеки ден, ни доверяваха неформално, че това, което се случва, ще промени света завинаги. Те ни съветваха как да се адаптираме към ситуацията и какво според тях се беше объркало, за да стигнем до тук.

Кариерният център също се адаптира към тежката кризисна ситуация и се зае чрез персонални контакти и университетски проекти да осигури работа за всички студенти в програмата. Къде с помощта на университета, къде с лични контакти, всички студенти в програмата имаха осигурен стаж между двете години.

Аз имах оферта от кредитната агенция Standard and Poor's, но реших, че въпреки тежката криза няма да отлагам повече връщането си в България и приех стаж във водеща българска фармацевтична компания в София. Въпреки че заплащането за целия стаж в България беше по-ниско от заплащането за 1 седмица в S&P, аз избрах да натрупам опит на българска почва, защото исках да се върна за постоянно. 

След летния стаж в България имах възможността да завърша един семестър на разменни начала в IESE Business School в Барселона. Това е друга програма, която Yale предлага на студентите си. За хора, които се интересуват от работа извън Америка, има възможност да проведат един от четирите си семестъра в партньорски университет в друга държава, където да научат повече за местната култура и възможности за намиране на работа. 

Престоят ми в Барселона беше фантастичен. Имах възможност да прекарам семестър със студенти от над 50 различни държави и да проуча възможностите за работа в цяла Европа. Оцених и разликите в отношението към работата в Испания и Америка! 

След семестъра в Европа се върнах отново в Yale, за да довърша магистърската програма (цялата програма се състои от 4 семестъра и летен стаж между двете учебни години). Последният семестър е значително по-спокоен, с много свободно време за търсене на работа и посещаване на лекции в други факултети. Имах възможност да посетя класове и да участвам в обсъждане проблеми с много широка тематика - корпоративно право, военна стратегия, недвижимо имущество и управление на кризи. Запознах се с много интересни личности като Хенри Кисинджър, няколко олимпийски медалисти и двама бивши президенти на Мексико. Намерих време и за отборите по футбол и гребане. 

След като се дипломирах се върнах в България за постоянно и се включих в новосформирания екип на фондация „Заедно в час". Мисията на „Заедно в час" е да насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери, за да се улесни достъпът на всяко дете в България до качествено образование. Искрено вярвам, че единственият начин за истинска промяна в образованието е появата на движение от ангажирани млади хора, които да подкрепят активно тази кауза. Сега прилагам всичко научено по време на MBA програмата, за да подпомогна създаването на такова движение.

разказа Мирослав Стойчев