„Имаме новина!“
Тя е, че само три месеца ни делят от голямото завръщане на отвратения от брюкселската си „каторга“ Николай Бареков в „рухналата родина“.
При това Новият политик не се връща, за да прекръсти за пореден път политическото си формирование, а за да сбъдне една своя мечта – да стане учител. Да „презареди БГ образованието“.
Това няма да е чак такъв професионален обрат – евродепутатът и сега „пише оценки“ на други популярни политически фигури, но в своя личен профил във Facebok. От есента, ако даде Бог здраве, а МОН – одобрение, обект на неговите критики вече ще са знанията на ученици, а оценките на г-н Бареков ще бъдат надлежно изписвани (на български!) в техните бележници.
Преди да се затичате на стачка пред училището на децата си с идеята да ги отпишете, нека доизясним детайлите. Все пак евродепутатът може и да се шегува, нали? А и да не се шегува, новината може и да се окаже добра. Просто е трудно да се определи дали ще е добра за българското образование, или за българската политика.
За огромно съжаление на последователите на Бареков във Facebook и за утеха за английските филолози, които покрай него искат да си изядат дипломите, лидерът на „Презареди БГ“ няма намерение да преподава английски – езикът, който с ковашка сръчност умело огъва в невиждани до момента форми.
Няма да бъде и учител по физическо, въпреки че що се отнася до обиколка на бицепса, той води в класацията на българските евродепутати. А и ако трябва да гледаме дипломите – този вечно пренебрегван клон на учителската професия е запазена територия на една от основните цели на барековия Facebook-ски гняв – Цветан Цветанов.
Вместо това Бареков иска да бъде учител по български език и литература.
„That is look like completely true!“*, както би казал самият той. Все пак е завършил българска филология. Българската образователна система е вложила средства, време и усилия, за да създаде този кадър, който след това я изоставя за журналистиката и политиката. Сега филологията чака с отворени обятия той да се завърне и да я презареди. Естествено, ако „мутрите“ не му попречат.
Все пак във времена, в които учителки обясняват на учениците си, че човешки крак на Луната не е стъпвал, е очевидно, че класните стаи се нуждаят от един светъл пример за „self-made“ (ще прощавате за чуждия термин) успял българин. Човек, който да покаже на учениците, че има ли желание, има и начин. Като това важи и за бицепса, и за политиката, и за учителствуването.
Откъдето и да го погледнете, едва ли някога сте мечтали за такъв даскал. Той сам го казва: „Аз съм двуметров българин, който държи на жените, обича децата и цени класическото християнско семейство и ценности“. Освен това знае как се позира за снимки във фитнеса, което със сигурност ще респектира бъдещите му ученици.
Той няма да е просто учител – той ще е ролеви модел за децата ви.
Запознанството с Бареков ще гарантира, че наследникът ви никога няма да се осмели да се занимава с политика, след като е видял последствията от този нелек занаят.
Да не пропускаме и ценните съвети извън сферата на литературата, които той може да даде на учениците. За това какво е да си родител и отдаден на труда млад човек, например: „If you be a young politician, if you be young daddy, you look young and work like young“**.
Сами си го превеждайте, ние не можем да ви кажем какво е искал да каже авторът, вероятно заради не особено старание от страна на учителите ни по БЕЛ и английски.
Ако ни беше преподавал Бареков, друго щеше да е.
В отговор на призив от свой последовател да не лишава политиката от себе си, Бареков изразява мнението, че „политиката е за лъжци и олигофрени. Литературата е за такива като мен“.
Един болезнено откровен отговор, който те кара да се чудиш дали някой не е хакнал профила на евродепутата и не си прави шеги на негов гръб. Но същият екзистенциален въпрос може да се отправи към по-голямата част от публичната му кариера, която рязко зави по нанадолнището от времето, в което „Имахме новина!“ всяка сутрин на Барекадата.
Преди да отхвърлите с лека ръка тези нови кариерни цели на Бареков, не бива да забравяте, че той и преди си е поставял такива. Когато в началото на 2014-а беше учредена партията „България без цензура“, той коментира, че иска да управлява най-малко два мандата. И след като отметна това лично предизвикателство и не само презареди политиката, но и направо я превъртя, той се насочва и към образователната система, за да осъществи сам реформата, която другите нямат нито волята, нито желанието да осъществят.
Клас стани! Клас мирно! Г-н Бареков влиза в час, а от училищната радиоточка звучи „Another brick in the wall“.
Източник: https://www.webcafe.bg
